Активен въглен – производство и продуктови форми

Изходните материали за производството на активен въглен са: въглеродсъдържащи суровини като дървесина, торф, лигнитни въглища, антрацитни въглища, плодови ядки, като например костилки от маслини, кокосови черупки и др . Активирането на тези материали може да се извърши по два различни метода.

При газова активация се използва вече карбонизиран материал, който се подлага на окислителното влияние на газов поток, като например водна пара, въглероден диоксид, въздух или техни смеси. Температурата на активиране е приблизително 700–1000°C, при което въглеродът частично изгаря след реакцията вода-газ, създавайки порест, силно активен въглероден скелет.

При химическото активиране обикновено първо се смесва некарбонизиран, въглеродсъдържащ материал с дехидратиращи и окисляващи химикали. Получената смес след това се нагрява до 400–800°C. Активиращите агенти, които могат да включват цинков хлорид, фосфорна киселина, сярна киселина и други, впоследствие се промиват и възстановяват.

Самото активиране се извършва във ротационни пещи, многостепенни пещи, шахтови пещи, пещи с флуидизиран слой или реактори с флуидизиран слой.

Най-често срещаните форми на активен въглен са:

оформени (най-вече под формата на цилиндрични пелети),

натрошен (гранули или натрошен активен въглен),

прахообразни с определени размери на частиците.

Специалните методи на производство включват:

сферичен активен въглен,

активни въгленови влакна или влакнести рогозки,

така наречените „пчелни пити“.

Методите на производство и активиране, както и използваната суровина, оказват значително влияние върху свойствата на активния въглен по отношение на неговия адсорбционен капацитет по време на приложение. По-специално, размерът на вътрешната повърхност и структурата на порите са силно зависими от процеса на активиране.